Най-голямата пречка пред нас винаги са били нашите страхове. Те са най-големите ни врагове и винаги стоят една крачка пред това да осъществим желанията си. Колкото по-големи са мечтите ни, толкова по-големи са страховете, пред които трябва да изправим. И само ако се осмелим да ги преборим ще получим желаното. Животът е за смелите!
Но за да се изправиш пред тях, първо трябва да можем да ги разпознаем. Тук ти предлагам шестте основни страхове и как да ги анализираш в себе си, заедно със съветите на Наполеон Хил как да се справим с тях.
Страхът е просто състояние на ума, а състоянията на ума подлежат на контрол и насочване.
1.Страх от бедност
Страхът от бедност точно това. Състояние на ума и нищо повече. Той обаче е достатъчен, за да съсипе напълно шансовете ви за успех във всяко едно начинание. Той парализира ума, стъпква въображението, убива самоувереността. Подкопава ентусиазма, обезкуражава инициативността, отклонява целите ви от правия път, насърчава готовността ви да отлагате и да прави самоконтрола практически невъзможен. Той лишава личността ви от всякакъв чар, ограбва ви от възможността да мислите трезво, отклонява усилията ви, надсмива се на постоянството ви, унищожава силата на волята и амбицията, замъглява спомените и отваря врати на всички възможни форми на провал; той убива любовта, изпепелява нежните сърдечни трепети, отблъсква приятелството, тика тялото към безсъние, злост и мизерия – и всичко това въпреки очевидната истина, че живеем в свят на невиждано изобилие, в който между нас и желанията ни не стои нищо – освен, разбира се, липсата на определена цел.
Симптоми на страха от бедност
Безразличието е нашето примирение към бедността. Готовността ни да остане в това състояние вместо да поемем контрол над живота си. Такива хора живеят без амбиция, ентусиазъм и въображение.
Нерешителност, когато позволяваме на себе си да сме пасивни наблюдатели, но никога да не предприемаме стъпка напред.
Съмнението са всички наши оправдания и така наречени “доказателства” за нашия провал и извинения да не опитаме отново. Както и завистта и критичността ни към тези, които вече са успели.
Тревога – много от нас са виновни, че харчат повече отколкото печелят. Злоупотребяваме пазаруване на ненужни вещи, алкохол или хазартни игри. Понякога дори с наркотици. И всичко това, за да се справим със стреса, безпокойството и непрекъснатата тревожност.
Прекалена предпазливост – всички познаваме, някой който чака “точния момент”, може да ни посочи всяка една причина за провал, но не и за успех. Вижда само от негативната страна, но никога не търси начини да постигне мечтите си и прекарва целият си живот в чакане и отлагане.
Отлагане – всеки един от горните симптоми може да се определи и като навик. Отлагането не прави изключение. Той е нашия навик да отлагаме днешната работа за утре и преди да се осъзнаем са минали години. По-лесно е да намерим оправдание или да направим компромис, отколкото да поемем отговорност.
Съвета на Наполеон Хил
Научете се да отстоявате себе си, вместо с готовност да приемате компромис. Да използваме трудностите като опори по пътя си нагоре, вместо да се примирявате. Да настоявате за просперитет вместо да се фокусирате върху “жълтите стотинки”. Фокуса ни трябва да е насочен към изобилие, богатство, удовлетворение и щастие. А когато ни застигне провал за изгорим всички мостове след себе си, за да направим отстъплението невъзможно. Да общуваме с хора, които търсят богатство, а не с тези приели бедността.
2.Страх от критика
Основния страх, който убива всяка мечта особено, ако са творчески. Не бих могла да гадая колко художници, писатели, поети, музиканти, хора от всички сфери на изкуството, умират без да позволят да талантите им да се развият и да докоснат света, само защото са прекалено уплашени да покажат творбите си и да получат критика. Толкова много се страхуват да не бъдат отхвърлени, че отхвърлят сами себе си.
Критиката от родителите към децата им може да бъде толкова пагубна, че да е способна да разруши изцяло живота на получаващия я. Насаждането за комплекс за малоценност, разрушаването на самочувствието и убиването на всяка инициатива и желание са симптомите у детето. Колко жалко е, че най-критични и безмилостни винаги са най-близките ни.
Съвета на Наполеон Хил
Единственият начин да изкараш на бял свят най-доброто от хората е не чрез критиката, а чрез градивни предложения и любов. Независимо дали става въпрос за служители, колеги, роднини или приятели, критиката насажда само гняв или страх.
3.Страх от болести
Този страх е тясно свързан със страха от старост и този от смъртта. Най-често външно насаждан чрез фармацевтичните компании със своите множество реклами и новините, които постоянно бълват статистически данни за пандемии и епидемии.
Всеки се притеснява от страданието, което носят болестите и несигурността за бъдещето, която върви ръка за ръка с тях. Но когато оставим този страх да се развие той се превръща в хипохондрия и превзема целия ни живот като ни ограбва от спокойствието и свободата ни. А с течение на времето внушението ни настина може да ни разболее и да отнеме живота ни.
Съвета на Наполеон Хил
Както всяко нещо и болестите се зараждат под формата на мисловен импулс. В случая отрицателен. Това, което можем да направим е да наблюдаваме съзнанието си. Нашите мисли и емоции са индикаторите дали строим живота, който желаем или не. Можете да си представяте тези мисли като тухлите на нашата къща. Щом се уловите да мислите за болести, направете пауза и за запитайте това ли искам да проектирам в бъдещето и ако отговора е не, отделете време, за да си представите какво в действителност желаете. Болест или Здраве?
4.Страх от загуба на любов
Мнозина биха се съгласили, че това е най-болезнения страх от всички. Последиците от него могат да бъдат разрушителни. Отразяват се в ума и в тялото. Един от симптомите на страха от загуба на любов е ревността. Липсата на доверие и обвиненията може да се определят като леки последствие пред физическото и психическото малтретиране, та се стигне до убийства и самоубийства.
5.Страх от старост
Освен по-големият риск болестите, друга причина за този страх е, че никой не желае да се раздели и с жизнеността и силата на тялото си. Свободата и независимостта си. Жени, а вече и много мъже от рано започват яростна борба срещу бръчките и посивелите коси, използвайки различни кремове та се стигне до оперативни процедури.
Съвета на Наполеон Хил
Щом се освободим от погрешното вярване, че с напредването на възрастта идва само упадък, ще осъзнаем точно обратното. Това са най-плодородните години в интелектуален и духовен план.
6.Страх от смъртта
Страхът от смъртта би могъл да се обясни и като страх от неизвестното.
Начинът да се освободим от него е да предадем смисъл на смъртта. Благодарение на учените и новите напреднали технологии вече е ясно, че съществуват само два елемента – Енергия и Материя. Те могат да бъдат създавани и преобразувани, но не и да изчезнат. Това знание ни дава нова гледна точка над смъртта като преобразуване или преход от една в друга форма. Както листата на дърветата и ние разцъфваме, ставаме възрастни към есента на живота ни повяхваме, сама паднем в пръстта през зимата, готови за следващото прераждане.
Тревогата
Тревожността се появява, когато страха започне да завладява състоянието ни все по-често и стане хроничен. След време обзема дотолкова живота ни, че ни прави неспособни да вземаме решение, разрушава самоувереността ни и напълно стопира инициативата и радостта ни.
Основното проявление на тревогата е нерешителността. Следователно начина да се справите с нея е да започнете да си налагате да вземате бързи решения. Всеки човек изпитва страх и това е нещо нормално. Инстинкт, който да ни пази. Как ще се отрази това на състоянието ни е решение, което сме взели. Дали ще сме смели или ще позволим на страховете да надвият зависи от решението, което ще направим.
Отлагането на вземане на решения е най-прекият път към провала.
