Макар известните и успешни писатели рядко да говорят за това, това е проблем, с който се сблъсква всеки, който пише. Вътрешното съпротивление да седнеш пред белия лист или лаптопа и да започнеш да пишеш е напълно реално.
Чуваме съветите на великите автори – „пиши всеки ден“, но рядко ни казват как точно да го направим. Как да изградим този навик така, че да не се отказваме след няколко дни.
Тук ще споделя как аз се справих със съпротивлението и започнах да пиша всеки ден.
Как да започнем да пишеш всеки ден?
Идеята не е моя. Не съм чак толкова умна.
Тя идва от книгата на Дороти Бранд – „Да станеш писател“ (1934). Това е наръчник, който вярва, че всеки човек може да се превърне в писател, ако практикува достатъчно.
Аз също вярвам в това.
Вярвам, че човек може да стане какъвто пожелае, ако е готов да вложи цялото си същество и достатъчно време – хиляди часове практика в нещо, което обича.
Никой не се ражда „готов“. Всичко се изгражда.
Коя е Дороти Бранд?
Дороти Бранд е инструктор по писане, журналист и не на последно място писател от американски
произход. Живяла в периода между 1893 – 1948г.
Посвещава целия си живот на писането и
да помага на хората да се развиват, както като писатели така и като личности.
Известна е още с бестселъра “Събуди
се и живей!”
И въпроса, който задава на всички хора по света повече от осемдесет години –
“Какво бихте направили, ако знаете, че е невъзможно да се провалите?”
Как да станеш писател?
В книгата си тя предлага упражнения, които тренират не само съзнанието, но и подсъзнанието.
Това, което ми направи най-силно впечатление, е идеята за съпротивлението.
Съпротивлението, което усещаме точно преди да започнем да пишем.
Често сме прекалено критични към себе си още преди да сме написали първото изречение.
Писателя и критикът в нас
Дороти дава ясни отговори и указания защо това се случва и как да се справим.
Тя обяснява нещо много важно – в нас живеят две роли:
- писателят
- критикът
И те не могат да управляват едновременно.
Когато сме пред белия празен лист писателя трябва да е на
преден план. Да го оставим свободно да разкаже историята си. Да му позволим да разгърне целия
си потенциал.
А по-късно когато той е свършил работата си, може да бъде заменен от критика. Но ако критикът се включи твърде рано, той просто спира потока.
Небива да забравяме! Никой не е перфектен, особено нашите собствени думи, затова не бива да
позволяваме това да ни парира в писането ни. Трябва да си позволим да грешим и да се учим от
грешките си.
Себенаблюдение
Една от идеите в книгата е себенаблюдението.
Да наблюдаваме себе си – как се движим, как говорим, как реагират другите на нас.
Всеки разговор е двустранен процес.
И ако искаме да създаваме живи герои и истории, трябва да започнем да виждаме хората по-внимателно.
Да забелязваме детайли – мимики, паузи, промени в тона.
Едно просто упражнение е:
да се опитаме да говорим без да използваме ръце.
Или да си представим, че гледаме себе си като във филм – отстрани.
Пиши всеки ден!
Колкото и странно да звучи, започни да пишеш всеки ден.
Нагласяй алармата си един час по-рано.
Сложи тетрадка или лаптопа някъде, където ще ти бъдат под ръка и започни за пишеш веднага
щом отвориш очите си.
Ако сутрините не са твоето нещо избери си удобно за теб време и пиши през деня.
Носи тетрадката си навсякъде с теб. Не е нужно да твориш шедьоври, просто да пише каквото ти дойде на ум.
Можеш да записваш диалози, които си чул през деня или случка, на която си бил свидетел.
Не е нужно дори да бъде художествен текст.
Няма правила!
Целта е да си създадеш навик.
И инерция, с която да убиеш съпротивлението.
И не забравяй:
Единствения начин да победите съпротивлението е с постоянство!
Daniela Stan
Прочети повече:
