от Уилям Гласър
1.Единствените хора, чието поведение можем да контролираме, сме самите ние.
Не случайно Уилям Гласър поставя тази аксиома на първо място и макар истината в това твърдение да бива непоклатима, много от нас ежедневно опитват да налагат контрол върху други хора. В живота си всеки един от нас е попадал в една от двете роли. Да контролира или да бъде контролиран. Но не осъзнаваме, че всъщност ние самите сме тези, които слагат решетките пред себе си.
Знаем историята за слона от цирка, който като малко слонче е бил вързан за колче. В първите си месеци крехкото му, младо, телце не е имало силата да се откъсне. Колкото и да е опитвало, не успявало. След време се отказало. С годините то станало голям и силен слон, но в съзнанието му колчето оставало непреодолима пречка, която дори не подлагал под съмнение и продължавал да стои кротко вързан.
И ние като слона от цирка продължаваме с детското си съзнание да живеем и живота си като възрастни. Оковани в илюзорни окови, позволяваме на някой друг да има власт над ума ни и да ни контролира.
А истината е. че сме свободни, когато сме свободни в съзнанието си.
2.Единственото, което можем да дадем на другите или да получим от тях е информация. Как ще бъде използвана тази информация е въпрос на наш или техен избор.
Ако изключим принудата, която затруднява естествения процес на обмен на информация и в много голям обсег нарушава и законните права на човека, единственото което можем да дадем на един индивид е информация. Това как ще бъде тя разтълкувана от него и как се бъде възприета зависи от неговите вярвания и решения.
Не случайно хората използват народната мъдрост „Ако човек сам не иска да си помогне и Господ не може“. Всяко наше действие зависи от това как използваме информацията, която сме получили.
Точно за това два различно индивида поставени в една и съща ситуация реагират по различен начин – единия може да заеме позиция на жертва, а другия от извлече полза.
3.Всички дълготрайни психологически проблеми са резултат от проблеми в междуличностните връзки. Отчасти коренът на много други оплаквания, като болка умора, слабост, както и някой хронични заболявания, обикновено наричани автоимунни, също са проблемите в междуличностните връзки.
Психологически аспект
Теория на привързаността
Според теорията на привързаността на Джон Боулби, ранните връзки с родителите ни и грижещите се за нас лица формират основата на бъдещите ни междуличностни отношения. Проблемите в тези ранни връзки могат да доведат до различни психологически проблеми, които да затрудняват живота ни по-късно.
Социални и семейни
Много важна е ролята на семейството и социалните системи в развитието на индивида, в ежедневието ни и начина, по който оперираме в ежедневието си. Проблемите в семейната динамика и други междуличностни взаимоотношения могат да доведат до дълготрайни психологически проблеми.
Знаете как спор с важен за нас човек, може да разклати целия ни свят за един ден. Представете си колко пагубни могат да са дълготрайните конфликти за психиката ни.
Медицински аспекти
Психосоматични заболявания
Съществуват множество доказателства, че стресът и емоционалните проблеми, често свързани с междуличностни конфликти, могат да допринесат за развитието на различни физически заболявания. Примерите включват синдрома на раздразнените черва, мигрени и хронични болкови състояния, та чак до сериозни заболявания като инфаркти, инсулти и прочие.
Автоимунни заболявания
Някои изследвания предполагат, че хроничният стрес и емоционалните проблеми могат да играят роля в развитието на автоимунни заболявания като ревматоиден артрит и лупус. Макар точните механизми да не са напълно разбрани, се смята, че стресът може да засили възпалителните процеси в организма и да намали им.
4. Проблемната междуличностна връзка винаги е част от настоящия ни живот.
Живота има своите неписани закони и независимо дали ги познаваме или не, той оперира по тях. Един от тези принципи е, че ще продължи да ни изпраща същите уроци, докато не се научим от тях. Така е и с междуличностните ни връзки. Ако не сме се научили от старите си отношения, живота ще ни предоставя нови, но подобни модели.
Живота е като една игра и докато не се справим в настоящото ниво, няма да ни пусне в следващото.
5. Нещо болезнено за нас, станало в миналото, предопределя до известна степен какви сме днес, но анализирането на предишното нещастие не допринася с нищо за това, което трябва да направим сега: да подобрим една или друга значима, но неудовлетворителна настояща наша междуличностна връзка.
Как миналото влияе на настоящето?
Формиране на личността
Събитията и опитът от миналото, особено тези, които са били болезнени или травматични за нас, безспорно играят роля в формирането на нашата идентичност, нагласи и поведение. Върху нашите вярвания и решенията, които взимаме. Те могат да създадат определени модели на мислене и реакция, които продължават да влияят на нашите междуличностни връзки.
Минали травми
Травматични събития, които са ни се случило в миналото могат да доведат до дълготрайни психологически проблеми, като посттравматично стресово разстройство (ПТСР), тревожност и депресия.
Какви ограничения ни създава фокуса към миналото?
Фокус върху настоящето и бъдещето
Много терапевтични подходи, като когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) и решения-ориентираната терапия, подчертават значимостта на това да се фокусираш върху настоящето и бъдещето, вместо да прекарваш прекалено много време в анализ на миналото. Тези подходи насърчават хората да идентифицират текущите си проблеми и да разработват стратегии за справяне с тях.
Практически действия
Концентрацията върху конкретни действия и промени, които могат да се направят тук и сега, е по-ефективна за подобряване на текущите междуличностни връзки. Важно е да се работи върху комуникацията, съпричастността и съвместното решаване на проблеми в настоящето.
Как можем да подобрим нашите настоящи междуличностни връзки?
Комуникация
Отворената и честна комуникация е ключът към разбирането и решаването на проблемите в междуличностните връзки. Важно е да изразяваме своите нужди и чувства по конструктивен начин.
Научи Как да бъдем по-добри слушатели
Емоционална интелигентност
Тема, която още е табу в нашата култура. Развитието на емоционална интелигентност рядко се поставя на преден план при възпитанието и изграждането на младите, просто защото в повечето случаи липсва при възпитаващите. Но тя ни помага да разпознаваме и управляваме своите емоции, както и тези на другите. Това подобрява способността ни да се справяме с конфликтите и да изграждаме здрави връзки.
Прошка
Да се научим да прощаваме на себе си и на другите за минали грешки е важно, за да се помирим със себе си и да продължим напред. Освобождаването от негативните емоции и миналите обиди ни позволява да се фокусираме върху живота ни сега и да го живеем така както искаме, а не подвластни на негативни емоции и страхове.
Лична отговорност
Трябва да приемем, че носим лична отговорност във всяка една ситуация, която ни засяга. Признаването на собствената роля в проблемите и активно търсене на решения е единственият начин за подобряване на връзките и на живота ни като цяло. Това включва готовност за промяна и развитие на нови навици и модели на поведение.
Макар миналото да има значителен принос за това кои сме днес, фокусът върху настоящето и бъдещето, както и действия ни за подобряване на отношенията ни, са от съществено значение за нашето благополучие и щастие.
Научи кои са 5 съставки на щастието според Браян Трейси
Не сме виновни, за това което ни се е случило, но е наша отговорността как ще реагираме и какви действия ще предприемем.
6. Всички ние сме ръководени от пет генетично заложени в нас лични нужди: за оцеляване; любов и привързаност; власт; свобода; удовлетворение от усвояване на нови познания и забавления. Всеки има правото и задължението да удовлетворява основните си лични нужди.
Според Гласър, поведението ни се мотивира от пет основни нужди, които са генетично заложени и ръководят нашите действия и решения:
Оцеляване
Това е най-основната нужда и включва всичко, което е необходимо за физическото ни съществуване – храна, вода, подслон, безопасност и здраве.
Любов и привързаност
Всички имаме нужда от връзки с други хора – приятелства, семейни отношения и романтични връзки. Тези взаимоотношения ни дават подкрепа, сигурност и чувство за принадлежност.
Власт
Тази нужда се отнася до желанието за влияние, постижения и чувство на контрол над собствения живот. Тя може да се проявява чрез лични и професионални успехи, както и чрез признание и уважение от другите.
Свобода
Имаме нужда и от свобода и независимост. Възможността да правим избори си сами и да контролираме собствените си действия. Тази нужда включва също и личното пространство и време за себе си.
Удовлетворение от усвояване на нови познания и забавления
Това включва интелектуалното и творческото развитие, ученето на нови неща, личното развитие и удоволствието от занимания и хобита, които носят радост и удовлетворение.
Всеки един от нас има пълното право и задължение да удовлетворява своите лични нужди
Освен правото, хората имаме и задължението да се грижат за себе си, за да поддържат своето физическо и психическо здраве.
7. Ние можем да удовлетворим нашите основни лични нужди единствено удовлетворявайки една или повече представи, залегнали в собствения ни стойностен свят. От всичко, с което се срещаме и опознаваме в живота си, най-голямо значение за нас имат представите, вписани в стойностния ни свят.
Нашите основни лични нужди и желания са дълбоко свързани с ценностите и представите, които считаме за важни и значими. В стойностния свят на всеки човек влизат представи и идеи, които оформят неговата представа за това, какво е добро, правилно и важно в живота. Тези представи могат да включват всичко – от материални нужди до духовни и морални ценности.
Трябва да опознаем себе си и да разпознаваме нашите лични нужди, за да можем ефикасно да ги посрещаме.
8. Единственото, което можем да правим от раждането до смъртта си, е да постъпваме по един или по друг начин. Всяка наша постъпка е част от един или друг тип поведение, изградено от четири неразривно свързани компонента: действия, мисли, чувства и физиология.
Ще разделя компонентите на нашето поведение на два вида – тези на които можем да влияем пряко и тези, на които можем да влияем косвено.
Пряко влияние имаме над действията и мислите си
Действията са физически или вербални постъпки, които извършваме. Те са видимата и наблюдаема част на нашето поведение.
Мислите са нашите когнитивни процеси, включително убеждения, нагласи, решения и разсъждения. Мислите влияят на нашите действия и чувства и често предшестват физическите ни постъпки.
Непряко влияние имаме над чувствата и физиологията си
Емоциите и настроенията, които изпитваме, също са ключова част от нашето поведение. Те се влияят и насочват нашите действия и мисли.
Физиологичните реакции на тялото ни, като сърдечен ритъм, дишане и здравословно състояние и химията на тялото – хормоните. Те често са реакция на нашите мисли и чувства и могат да влияят на нашите действия.
9. Всеки тип цялостно поведение се обозначава с активни глаголни форми, според най-отличилия се от четирите компонента. Например “избирам/решавам да се депресирам” или “депресирам се”, вместо с пасивни конструкции от рода на “страдам от депресия”.
Активните глаголни форми подчертават нашата роля и ангажираност в собственото ни поведение и състояние. Те ни насърчават да поемем отговорност за своите действия, мисли и чувства. Дали ще бъдем активни или пасивни в дадена ситуация зависи от нас.
Правейки съзнателен избор ние поемаме контрол над живота си.
10. Всяко цялостно поведение е въпрос на личен избор, но имаме пряк контрол само върху два от неговите компонента – действията и мислите си. Но избирайки съзнателно по какъв начин да постъпваме и да мислим, ние можем да контролираме косвено и другите да компонента на цялостното си поведение – чувствата и физиологията си.
Аксиомите на американския психолог и психиатър Уилям Гласър можем не само да променим гледната си точка за нас самите, но и ни помагат по-добре да разберем себе си, стойностния си свят и каква роля играем в него. Дали сме реактивни, проактивни или пасивни. Помагат ни и като ни насърчават на хванем здраво кормилото и да поемем в посоката, в която желаем да се движим.
Горещо препоръчвам книгата му “Теория на избора”.
Daniela Stan
