Дали ще мога да се справя,
на крака пак да се изправя?
Дали слънцето пак ще погледна,
за да стопли душата ми бедна?
Вървя през тълпата безкрайна,
вървя и снагата си влача.
Една едничка искрица незнайна
търся и опитвам да не заплача.
Животът е лесен и весел...
цветя във пъстри градини?!
Навън всичко е песен,
а вътре само мухъл и плесен...
Из "Все още си ти..."
Daniela Stan
Прочетете още стихотворения ТУК!
