Парченце от душата ми липсва,
по света се скита бездомна.
Кръгове в небето описва...
Тук в гърдите - дупка огромна.
Живея във свят мелодичен,
а да свиря съм аз неспособна.
Пред поглед суров, безразличен
се чувствам пак недостойна.
Съдник без лик и бездушен
осъжда ме в тежките мисли.
Пред хората благ и покорен...
В главата ми смъртно отровен.
Из “Все още си ти...”
Daniela Stan
Прочетете още стихотворения ТУК!
