Като лодка без гребла
и без посока се нося.
С мечта да преплувам света,
докато за залъка прося.
Да хвана първите летни лъчи
и с тях да се изкача до небето.
Където слънцето тъй ясно блести
и се отразява навътре във сърцето.
А още при първия полъх,
още при първите малки вълни,
Гърдите ми тежки…
остават без дъх…
и почва моята отчаяна битка.
Борба за живота!
Борба за смъртта…
Из "Все още си ти..."
Daniela Stan
Прочетете още стихотворения ТУК!
