Здравей, казвам се Даниела.
Автор съм на три книги – повест “Спаси Ме”(2016г.), роман “Да се върна” (2019г.) и стихосбирката “Все още си ти…”(2023г.). Творчеството ми е основно насочено към душевните пътувания на хората. Винаги са ме вълнували емоциите и подбудите, които ни водят по пътя живот. Какво се случва в човешкия мозък и сърце, за да правим изборите, които определят посоката ни. И колко еднакви можем да бъдем, докато сме напълно различни един от друг.
В едно интервю Фредрик Бакман казва: “Аз не съм писател, аз съм разказвач!”, така и аз определям себе си. Признавам, че се влюбих в книгите на малко по-късен етап, в началото на двайсетте си години, малко преди да започна и да пиша. Но историите винаги са били моето бягство от живота.
Още от съвсем малка си спомням как винаги “потъвах в мечтаене” както казват другите. Оказа се обаче, че мечтаенето не означавало да си представяш измислени персонажи и да ги съпровождаш през различни истории и приключения. Винаги в главата ми се случваше нещо. Имах толкова много въображаеми приятели, с които спасявахме света, че вече дори не си ги споням всичките. Щом останех сама и в съзнанието ми започваше да се прожектира следващия филм. С годините не се промени много. Може би само това, че започнах да си записвам част от тези истории, а някой от тях се превърнаха в книги или стихотворения.
Когато някой ме попита как пиша книгите си, това всъщност е и моят отговор – сядам пред компютъра и филма, започва да се прожектира, а аз се опитвам да напиша с думи това, което виждат очите на въображението ми. Понякога прожекцията продължава с дни и седмици. Понякога не пиша с месеци, през които всъщност се чувствам празна.
Започнах този блог, за да имате възможността да бъдете част от моето духовно и личностно пътуване, в катеренето на тази висока планина наречена живот. Понякога емоционален, понякога болезнен и не особено лесен.
Надявам се уроците, които уча от него и от книгите да бъдат полезни и на вас, толкова колкото на мен. Да ви помогнат да намерите радост и удовлетворение, докато и вие опознавате себе си. Защото както е казала Вирджиния Улф – “Книгите винаги са огледала на душата.” и винаги има какво да научим от тях.
Заповядай в хаотичния ми мозък, който никога не мълчи. Все намира за какво да философства и понякога да се тревожи, но винаги иска да научава нещо ново и да върви напред. Потъва в книгите във всеки удобен момент, а после мисли и премисля всеки урок научен от тях и от живота.