Знаеш ли какво е рана?
Душата ти цялата да е раздрана?
Знаеш ли какво е да робуваш,
че не те боли да се преструваш?
А знаеш ли какво любов е?
Да събираш сили за един последен зов!
За да можеш да я повикаш,
а после ранен да я обичаш.
Да ставаш бавно от прахта,
покрит целия с калта.
Бавно към живота да се връщаш,
без внимание на миналото да обръщаш.
Но знаеш ли, ако веднъж я намериш,
пред устните ѝ не спираш да трепериш.
Повярвай ми, тя ще те спаси!
Ще засади цвете раната ти да краси...
Из "Все още си ти..."
Daniela Stan
Прочетете още стихотворения ТУК!
