Спаси Ме -откъс 5

Тук можеш да намериш Откъс 4

Качих се в стаята си и седнах на пода. Бях позволила на емоциите да ме завладеят. Отворих нощното си шкафче и извадих тревата, която бях скрила в една кутия за гримове. Свих една цигара и се отпуснах. След като я изпуших, се надигнах и взех лаптопа в скута си. Намерих интернет телефонен указател и въведох името Джеймс Майлс в празното поле на Гугъл. Лондон не беше малък град, имаше поне двадесет души с това име и скоро се отказах. 

  Часът беше около два след полунощ и аз отново заспах, но с помощта на водката, обиколила половината град заедно с мен. На следващия ден нямаше и следа от момчето, за което не преставах да мисля. Нямаше следа и от Ема, но това беше нещо напълно нормално и изобщо не ме притесняваше. Прекарах деня сама. Мразех хората около мен, винаги искаха нещо, затова обичах да съм сама.  

  Бях решила да подновя издирването си. Не бях пила нищо. Тръгнах към малката уличка и тогава срещнах един от приятелите на Джеймс пред училището. 

– Хей! – усмихнах се и не му дадох възможност да се измъкне. 

– Хей… – погледна ме объркано, но после започна да флиртува с мен. 

– Къде е Джеймс? 

– Днес не е идвал – усмихна се накриво и продължи: – Да му предам нещо? 

– Имам по-добра идея – започнах да въртя пръста си върху тениската му, – защо не ми кажеш адреса му. 

– Добре – отговори и ми го записа на едно листче. 

– Чао! – Гледах листа и се смеех вътрешно. Ха! Стана по-лесно, отколкото си мислех.  

  Тръгнах бавно към вкъщи и още на първата пресечка чух гласа на Ема, която се провикна след мен: 

– Къде, по дяволите, беше? Търсих те цял ден – започна да бърбори. 

  Не ми се говореше, имах нужда да остана собствената си компания или поне тази на алкохола. Но за разлика от мен тя не млъкваше. Винаги имаше какво да каже, говореше за всякакви глупости. За момчета, за момичета, за това кой с коя го е правил предната вечер, къде са най-яките купони и т. н. Нищо от това не ме интересуваше, не я слушах. Така правеше постоянно. Стигаше ми да ме води по местата, където имаше алкохол и трева. А на тези места винаги се намираше някой, който да е откраднал хапчетата на родителите си. Само срещу една усмивка, целувка, а понякога и нещо малко повече получавах някое от тях. Поне така беше в началото  – сега повечето ме познаваха и ми даваха цели бутилки водка само и само да им обърна внимание. Нещо като да влезеш в бизнеса. Ставаш известен и получаваш входен билет за навсякъде. Плюс безплатни цигари, трева и алкохол. И то без никакви усилия. 

Из “Спаси Ме” 

Daniela Stan