Тук можеш да намериш Откъс 3
Погледнах гардероба на закачалките висяха само две тениски и една жилетка от училище. Наистина имах нужда от дрехи. Перях сама останалите здрави, но не ме биваше особено. Нямах пари за нови. Но пък сега на мода беше всичко скъсано и разпрано, а след първата таблетка на никой не му пука с какво си облечен. Изтичах до стаята на майка ми след около две минути се върнах с една къса синя рокля. Не беше я обличала от години. Не мисля, че точно сега щеше на и потрябва. Съблякох тениската, с която бях и облякох роклята. И размера беше моя. Трябва да е минало доста време откакто е купена.
Както и да е. Имах нужда от нещо за пиене. Думите на онова момче още не излизаха от ума ми. Трябваше да ги избия с нещо. Наведох се между нощното си шкафче и леглото и извадих бутилка водка. Беше пълна до половината. Криех я за спешни случай и този изглеждаше такъв. Отпих няколко глътки направо от шишето и се обърнах към Ема.
– Дай една цигара! – беше приключила с оглеждането в огледалото и си играеше с телефона си.
– Последната ми е! Ще трябва да ми купиш – измърмори и хвърли кутията към мен. Вътре беше и запалката. Запалих, хвърлих кутията обратно и я одарих по ръката.
– Теди ще ти купи нови – засмях се аз и започнах да си слагам грима.
– Побързай! Ще дойде след пет минути!
– Някой май не може да чака, а! – хвърлих една стара плюшена играчка по нея и продължих да се смея.
Не се стараех особено с грима. След час нямаше са има значение. Разроших косата си, обърнах се към огледалото и се усмихнах в знак, че съм готова. В същия момент се чу клаксон на кола. Ема погледна през прозореца.
– Това е Теди! – започна да подскача и се затича надолу по стъпалата.
Огледах се още веднъж в огледало. Не исках да гледам лигавенето им и затова се забавих максимално. Бях още трезва и тези опипвания и точене на език не ми се погаждаха. Но дори и след закъснението ми пак бях свидетел на отвратителните целувки или по скоро облизвания. Седнах на задната седалка и тръгнахме.
– Хей, Ади! – каза Теди, докато ме наблюдаваше в огледалото за задно виждане. И, Господи! Сега ми се струваше още по отвратителен от първата вечер, когато го видях!
– Гледай си пътя! – измърморих и се загледах през страничното стъкло.
И пак онези думи „не го пропилявай“, просто изпиваха мозъка ми и ме влудяваха. И онези очи изгаряха душата ми. Бях взела бутилката със себе си, но не ми се пиеше. Чувствах се не на място. Бях позволила на това момче да контролира главата ми.
Влязохме в някакъв бар в източната част на града. Бях толкаво погълната от мислите си, че не осъзнах кога бяхме пристигнали. Намерих се седна между три момчето. И тримата изглеждаха недорасли, а глупавите ми изражения ги правеха още по противни. Трябваше ми нещо силно. Поне така ставаше, иначе си оставаха противни и глупави. Но сега не ме интересуваше. Огледах се и спрях очите си на бара. Тръгнах бавно към него, опитвайки се да намеря приятелката си. Ето я на един от диваните близо до мястото където се намирах, качила се цялата върху Тед.
– Ема! – изкрещях аз. Беше толкова шумно, че сама себе си не се чух – Емаа!
– Какво?
– Тръгвам си!
– Та ние тъкмо дойдохме?
– Не се чувствам добре.. тръгвам си! – продължавах да крещя.
– Ще кажа на Мич да закара – обади се Теди.
– Добре – казах аз и тръгнах към изхода.
След минути едно от недораслите, глупави момчета се появи на улицата с ключовете от колата на Тед. Очевидно беше Мич. Влязохме в колата и той запали двигателя.
Из “Спаси Ме”
Daniela Stan
