Тук можеш да намериш Откъс 2
Минаха два дни, но думите му не ми излизаха от главата. Бях бясна и объркана. Не ме познава, защо се меси в живота ми. И защо приемах всичко казано от него. Отдавна се бях научила да стоя на страна, да не ме е грижа какво другите казват. Защо, до дяволите позволявах да влиза в главата ми. Но имаше нещо в него. Сякаш му пукаше за мен. Отдавна никой не се интересуваше за мен. Търсеха само секс. А след това те забравят, не че аз ги помнех. Не исках емоционално обвързване. Бягах от него с такава скорост, че скоро се загубих. Бягах от емоцията, от болката и всичко останало. Така беше по лесно. До един момент, тогава просто спираш да чувстваш. Сякаш си на увеселителни влакче и само гледаш как живота ти минава. Понякога се чувстваш самотен и нещастен, но само когато си трезвен, а този проблем лесно се решава.
Бях останала без пари. Отново! Затова се отбих при Джони. Той ми даваше да продавам трева, но си удържаше комисионна, а аз разбира се я продавах по скъпо. Лъжех, че е от Куба или нещо такова и те веднага се връзваха. Прибирах се с поне сто паунда повече, от колкото Джони си мислеше. Какъв глупак. Бях изкарала добри пари. Също ми помогна да се разсея. Беше ми трудно да вляза навякъде, но многото грим и сините очи много помагаха. Ако номера не минеше и целувка вършеше работа. Бях пияна с пари, какво друго имаше значение нали.
Не ми се налагаше често да го правя, но бях доста добра в това. Та това си е цяло изкуство. Дрехите, грима, походката. А после номера с очите, гледаш ги право в очите и не отместваш поглед, след това леко се усмихваш, прехапваш устна и са готови. Правят каквото ти искаш. Ще си купят дори и лайно. Какви загубеняци и те гледат всичките по един и същ начин. Глупаво и жадно. Мога да се огледам в тях и нищо. Никаква дълбочина там вътре, все едно пред мен стой восъчна статуя с боядисани очи, пълни с прекалено много самоувереност.
Из “Спаси Ме”
Daniela Stan
