Жадно синьо небе,
а под него бързо ти тичаш.
Гледам те и последния дъх ми отне.
Сега как да живея.. защо не попиташ?
И тези зелени очи
от мен не помръдват.
До дъно ти всичко попи,
ръцете ми бавно изтръпват.
Сега ме е страх да помръдна,
не искам и миг да загубя.
Назад никога няма да се върна,
до онзи момент преди да се влюбя!
Покажи ми вечност какво е.
Завинаги в миг събери.
Секунда и две сложи ми отгоре.
Живота ми ти промени!
Из „Все още си ти…“
Daniela Stan
Прочетете още стихотворения ТУК!
