Да се върна – Откъс 2

Тук можеш да намериш Откъс 1

“Малкия апартамент на шумната улица.. Кога ще се науча да спя на това място? Явно осем години не са достатъчни. Будя се през два часа. Трафика и шума не спират дори и през нощта. Ставам, за да проверя майка си за стотен, а може би и хиляден път. Вече ми е станало навик. Отивам в спалнята. Вече е заспала. Треската и явно е преминала. Кърпата, която сложих по рано на челото и сега е на нощното шкафче. Там е и чашата й. Водата е свършила. Посягам и я вземам, за да я налея. Вляво от нея е снимката ни с заедно. Направихме я когато се преместихме тук. Символичното начало на новият ни живот. Изглеждаме щастливи. Какво ли сме си мислели? Нещо от рода на „Живота ни тук ще е прекрасен” или „Край на скандалите!”. Ама че наивници!

Връщам се в кухнята, където прозореца е отворен и шумът е още по силен. Поглеждам през него, на улицата вървят момче и момиче хванати за ръце, смеят се и говорят високо. Изглеждат щастливи и безгрижни. Какво ли не бих дал, за да усетя това сега. Безгрижно – остана далеч в миналото.

Стръсвам глава, за да прогоня мислите и тръгвам към мивката. Пием вода от чешмата. С разходите за лекарства бутилираната вода се превърна в лукс, а нощите ми на дивана в кухнята нещо нормално. Стар и неудобен, той е единственото, което имам сега.

Чувам слабия глас на жената в другата стая да ме вика. Трябва да е гласът на майка ми, но той отдавна загуби своята сила и топлина, а заедно с него аз загубих надеждата си, че ще останем заедно още дълги години и ще ме види как завършвам колежа, как се женя и имам деца. Сега само се надявам да чуя слабия й глас да казва името ми още веднъж.

След секунди съм вече в стаята до нея. Лицето й е изкривено от болка, а ръцете и са свити в юмруци, стискат белия чаршаф и се движат безпомощно. Сърцето ми страда заедно с нея, сълзите ми напират. Трябва да се държа мъжки, да се стегна! Не трябва да ме вижда така. Вече се научих да прикривам емоциите си и знам какво трябва направя. Доктора ми показа толкова много пъти. Лекарството и спринцовките са в шкафчето.”

Из “Да се върна“

Daniela Stan