С аромат на горчиво кафе,
будиш ме сутрин по тъмно.
Очи с цвят на поле,
гледат ме нежно, безмълвно.
Потъвам във тях и се давя.
Настрани да погледна не мога.
В ръцете ти пак ще оставя
сърцето си, без свян и тревога.
Търся сред зелените нишки
красиви полски цветя.
Разцъфнали бели усмивки...
с тях ще посрещна изгрева.
Из „Все още си ти…“
Daniela Stan
